Къде си, мамо?
КЪДЕ СИ, МАМО?
Иван Върбанов
Събудих се. Погледнах през прозореца с надежда.
Уви! Навън е тъмно, мрачно...
...и все не спира да вали.
Сподавих болката, но силен вик изтръгна се от мен:
„Къде си, мамо?
Кажи защо ме изостави?
Изповядай се и разкажи ми всичко!
И моля те, не ме лъжи!“.
Аз умолявам те:
Недей ме пренебрегва и не ме загърбвай!
Ела си в къщи!
Просто се върни!
Сърцето ми не спира да кърви,
ранена е душата.
...Не спирам да ридая, не спира да боли...
Защо те няма?
И защо остави ме?
Защо избяга?
Все туй се питам аз през всичките ми дни.
Страдание сурово в самота – присъдата това е!
Сълзите ронят се и падат
в бездната от грях и сирота.
Знай, че винаги за теб ще мисля, мила мамо!
Щом очите си затворя виждам,
че към мене гледаш, че ме благославяш,
и че молиш се на Бог за твоето оставено дете.
Аз простих ти.
Вече само те обичам.
Искам прошка за вината си, че мен ме има.
Приеми ме! -
само за това смирено моля се на колене.
Пак е тишина, а отговор от теб отново няма.
Бог врече ни един в друг чрез благодатта
да ми дадеш живот - с любов и от любов.
Свещено чудо и благословено тайнстово
да имаш път в щастие и грях.
Къде си, мамо?
Аз все ще чакам да те срещна.
Помни! Душите ни остават свързани и заедно
кармично и завинаги -
във времето и вечността.
Събудих се. Погледнах през прозореца с надежда.
Уви! Навън е тъмно, мрачно...
...и все не спира да вали.
Сподавих болката, но силен вик изтръгна се от мен:
„Къде си, мамо?
Кажи защо ме изостави?
Изповядай се и разкажи ми всичко!
И моля те, не ме лъжи!“.
Аз умолявам те:
Недей ме пренебрегва и не ме загърбвай!
Ела си в къщи!
Просто се върни!
Сърцето ми не спира да кърви,
ранена е душата.
...Не спирам да ридая, не спира да боли...
Защо те няма?
И защо остави ме?
Защо избяга?
Все туй се питам аз през всичките ми дни.
Страдание сурово в самота – присъдата това е!
Сълзите ронят се и падат
в бездната от грях и сирота.
Знай, че винаги за теб ще мисля, мила мамо!
Щом очите си затворя виждам,
че към мене гледаш, че ме благославяш,
и че молиш се на Бог за твоето оставено дете.
Аз простих ти.
Вече само те обичам.
Искам прошка за вината си, че мен ме има.
Приеми ме! -
само за това смирено моля се на колене.
Пак е тишина, а отговор от теб отново няма.
Бог врече ни един в друг чрез благодатта
да ми дадеш живот - с любов и от любов.
Свещено чудо и благословено тайнстово
да имаш път в щастие и грях.
Къде си, мамо?
Аз все ще чакам да те срещна.
Помни! Душите ни остават свързани и заедно
кармично и завинаги -
във времето и вечността.
Коментари
Публикуване на коментар